17 feb 2006, 16:56

Любов по навик

  Poesía
959 0 3



Не ме питай какво се промени,
не ме питай просто приеми,
че така реших и си отивам...
Не питай - замълчи,
от истината повече ще те боли,
просто замених любовта ти
с друг, от който сърцето кърви...
С теб бях безумно щастлива,
нямаше в очите сълзи,
но и любовта е променлива,
и други днес са моите мечти.
Не повтаряй колко ме обичаш
знам и че те наранявам,
от душа съжалявам,
но сърце не обича насила,
студени ръце не топлят без страст.
Устните не се жадуват,
искри не прелитат между нас,
любовта просто си отиде,
и в обич със остатък по навик,
се превърна всичко между нас...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Логична въобще зацепваш ли за какво става на въпрос?МАЙ НЕ?а?ТОГАВА ТРАЙ!
  • и в обич със остатък по навик казваш всичко между вас се било превърнало....Ох ...Ще умра от смях.Страст трябва така ли....А обичта какво е скъпа млада поетесо?Благодаря че ме развесели...Страст трябва а?Другото е вятър и скука.
  • има какво още да се подобри...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...