Любов по навик
Не ме питай какво се промени,
не ме питай просто приеми,
че така реших и си отивам...
Не питай - замълчи,
от истината повече ще те боли,
просто замених любовта ти
с друг, от който сърцето кърви...
С теб бях безумно щастлива,
нямаше в очите сълзи,
но и любовта е променлива,
и други днес са моите мечти.
Не повтаряй колко ме обичаш
знам и че те наранявам,
от душа съжалявам,
но сърце не обича насила,
студени ръце не топлят без страст.
Устните не се жадуват,
искри не прелитат между нас,
любовта просто си отиде,
и в обич със остатък по навик,
се превърна всичко между нас...
© Надя Георгиева All rights reserved.
