Любов под наем
Любов под наем
„Колко струва да бъда обичан
четвърт час от жена като теб?” -
Ти ме питаш със поглед себичен,
скрил в зениците късчета лед.
„Колко струва за миг да докосна
тази кожа, същински сатен?
Да заспя в стъпалата ти боси,
да си истинска само за мен?”
Продължаваш. Не става ли ясно,
със досада се питам, че аз
ни на вид, ни дори полугласно
бих предложила обич за час?
Само нея не можеш да купиш,
тя е тъмна стихия и блян.
С друга някъде би я получил –
аз под наем не ще ти я дам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
