24 мая 2013 г., 10:03

Любов под наем

1.5K 0 8

Любов под наем

 

 

„Колко струва да бъда обичан

четвърт час от жена като теб?” -

Ти ме питаш със поглед себичен,

скрил в зениците късчета лед.

„Колко струва за миг да докосна

тази кожа, същински сатен?

Да заспя в стъпалата ти боси,

да си истинска само за мен?”

Продължаваш. Не става ли ясно,

със досада се питам, че аз

ни на вид, ни дори полугласно

бих предложила обич за час?

Само нея не можеш да купиш,

тя е тъмна стихия и блян.

С друга някъде би я получил –

аз под наем не ще ти я дам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...