30 ago 2016, 21:27  

Любов при пепелта 

  Poesía
1722 7 10

Отдавна се превърнах в твоя тежест.
Усещах, но не исках да призная.
Отхвърлях мисълта за неизбежното –
командно дишане вещае краят.

 

Напразно се опитвах да спася
искрицата, разпалваща копнежи.
Насила не живее любовта.
Фатални са безумните стремежи.

 

На Сбогом е. Търкулва се сълза.
Отива си... Жаравата догаря...
Спомина се. Любов при пепелта.
Свещичка в нейна памет ще запаля.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??