Отдавна се превърнах в твоя тежест.
Усещах, но не исках да призная.
Отхвърлях мисълта за неизбежното –
командно дишане вещае краят.
Напразно се опитвах да спася
искрицата, разпалваща копнежи.
Насила не живее любовта.
Фатални са безумните стремежи.
На Сбогом е. Търкулва се сълза.
Отива си... Жаравата догаря...
Спомина се. Любов при пепелта.
Свещичка в нейна памет ще запаля.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
