Любов с присъда - доживотна
по "Едно обичане..." - Селвер
Затварям се във празен плик.
Писмо, което няма да отвориш.
Не, никак не е някакъв си трик,
а е любов, която няма да доимаш.
Защото птиците се връщат с пролетта,
но времето не се завръща със летене.
Тъй дълго търсех те във пепелта
на нямото - последното обичане.
Останаха по дланите ми рани,
че празни в студовете и нестоплени
премръзваха от дългото очакване
от твоите във нощите да са загърнати.
Останаха в очите пясъчните сипеи
от дълго взиране, да се завърнеш,
а устните напръхнаха от струпеи,
че тръпнеха, да ги целунеш.
Дори в съня ти няма да съм случена,
че огън е последното обичане.
Любов с присъда - доживотна.
Без право на помилване...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Болезнено тъжно.
Любовта е в теб, Джейни, а това е най-важното!
Защото... "Любов нямам ли, нищо не съм."
"Защото птиците се връщат с пролетта,
но времето не се завръща със летене."
Няма нужда времето да се връща, важното е любовта да те срещне при полета ти с птиците!
Харесах! -
А аз чета дълго време, но не коментирам.
Бих искал да видя едно хумористично, саркастично, дори злобно-политическо. Защо не пробваш?
Или пък нещо като ето това:
"Цвете сякаш фунийка небе,
а в сърцето свещичка запалена.
Тук сред клоните, така е добре
над ливадката топла, зелена.
И алея за влюбени малко встрани,
пък зад нея морето е бухнало
в сочно синьо и с леки вълни,
а в далечината небе се е ширнало.
От небе и море ноти взело е то
и припява молитвена музика
да спаси душите ни от тъмното,
подарявайки ни с обич светлика."
Помниш ли кой е авторът му? Ти! -
Тъй е.... Но това е животът.
-
Хубав тъжен стих! Силна поанта!!
Поздрав!! -
"Защото птиците се връщат с пролетта,
но времето не се завръща със летене."
Добре казано!
Хареса ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Безжичен, наистина ли аз съм писала този стих...