Любов с присъда - доживотна
по "Едно обичане..." - Селвер
Затварям се във празен плик.
Писмо, което няма да отвориш.
Не, никак не е някакъв си трик,
а е любов, която няма да доимаш.
Защото птиците се връщат с пролетта,
но времето не се завръща със летене.
Тъй дълго търсех те във пепелта
на нямото - последното обичане.
Останаха по дланите ми рани,
че празни в студовете и нестоплени
премръзваха от дългото очакване
от твоите във нощите да са загърнати.
Останаха в очите пясъчните сипеи
от дълго взиране, да се завърнеш,
а устните напръхнаха от струпеи,
че тръпнеха, да ги целунеш.
Дори в съня ти няма да съм случена,
че огън е последното обичане.
Любов с присъда - доживотна.
Без право на помилване...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
