24 abr 2009, 20:25

Любов в миналото и малко днес

  Poesía
1.2K 0 1

И сякаш истината провисна

между скалите от мечти,

и сякаш исках да те притисна,

но далеч беше ти.

И сякаш мина се цяла вечност,

аз докоснах някой друг,

но някак празно без тебе беше

и всичко отшумя като звук.

Не знам защо не допуска сърцето

във дълбините си две поне

и иска само в един да впивам

изморени си  ръце.

Денят отново започва празен,

събуждам се, виждам пак,

във огледалото поглед празен

и продължавам напред във мрак.

И мислите пак течаха като река

без капка дори,

и твоите думи камъни бяха,

забити в моите мечти.

Отмина ти, празници бяха,

не разпознавах щастливите дни

и в минало хубаво пяха

устните чакащи.

Не продължавам за теб да мисля,

нали ти се отрече сам

и пак мечтая да имам всичко,

но тук, не там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...