И сякаш истината провисна
между скалите от мечти,
и сякаш исках да те притисна,
но далеч беше ти.
И сякаш мина се цяла вечност,
аз докоснах някой друг,
но някак празно без тебе беше
и всичко отшумя като звук.
Не знам защо не допуска сърцето
във дълбините си две поне
и иска само в един да впивам
изморени си ръце.
Денят отново започва празен,
събуждам се, виждам пак,
във огледалото поглед празен
и продължавам напред във мрак.
И мислите пак течаха като река
без капка дори,
и твоите думи камъни бяха,
забити в моите мечти.
Отмина ти, празници бяха,
не разпознавах щастливите дни
и в минало хубаво пяха
устните чакащи.
Не продължавам за теб да мисля,
нали ти се отрече сам
и пак мечтая да имам всичко,
но тук, не там.
© Ива Всички права запазени