24 апр. 2009 г., 20:25

Любов в миналото и малко днес

1.2K 0 1

И сякаш истината провисна

между скалите от мечти,

и сякаш исках да те притисна,

но далеч беше ти.

И сякаш мина се цяла вечност,

аз докоснах някой друг,

но някак празно без тебе беше

и всичко отшумя като звук.

Не знам защо не допуска сърцето

във дълбините си две поне

и иска само в един да впивам

изморени си  ръце.

Денят отново започва празен,

събуждам се, виждам пак,

във огледалото поглед празен

и продължавам напред във мрак.

И мислите пак течаха като река

без капка дори,

и твоите думи камъни бяха,

забити в моите мечти.

Отмина ти, празници бяха,

не разпознавах щастливите дни

и в минало хубаво пяха

устните чакащи.

Не продължавам за теб да мисля,

нали ти се отрече сам

и пак мечтая да имам всичко,

но тук, не там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...