26 feb 2008, 20:26

Любов в сърцата ни гори

1K 0 7
Пролетно утро сияйно блести.
Ръка за ръка вървим, аз и ти.
Сред полето, все едно е сън,
мир и тишина обгръщат те вън.
Животът своя бяг е спрял,
светът като че ли е замрял.

Капчици сутрешна роса
нежно мокрят твоите крака.
Слънчев лъч в косите ти играе,
за целувка твоя, може би, мечтае.
Тук, съвсем сами сме, аз и ти,
и любов в сърцата ни гори.

Спокойствие навсякъде цари,
с песен любовна птица ни дари.
Уморено, старото дърво поглежда,
да ни погали клони леко свежда.
За почивка кратка ни подканя,
на силната ни обич се осланя.

Сред този малък земен рай
си пожелах мигът да няма край.
Но безсилни сме, уви,
ходa на времето никой не ще промени.
И заедно ще бъдем, аз и ти,
докато любов в сърцата ни гори.

Под дълбокия син небосвод
на любовта ни единствен свидетел е Бог.
Живот от природата с пълни шепи ще вкусим
и грижи, проблеми в миг ще изгубим.
Денят си ти с така топли лъчи,
лунна съм нощ с блестящи звезди.

Зад хълма вече слънцето залязва,
последна усмивка мило ни показва.
Пътя няма да изгубим в мрака,
нали до мен си, държиш ме за ръката.
Напред ще ни води светлината
на любовта, която ни гори в сърцата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Пътя няма да изгубим в мрака,
    нали до мен си, държиш ме за ръката." Поздрав за любовта която пламти в сърцето ти и за стиха посветен на нея!
  • Хубаво е, че в сърцата ви гори любов...
    прекрасен стих за любовта! с обич, Вероника.
  • Благодаря от сърце на всички за милите коментари
  • Много ми хареса!поздрав за прекрасния стих!
  • Прекрасен стих,много ми хареса!!!Прегръдки

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...