Пролетно утро сияйно блести.
Ръка за ръка вървим, аз и ти.
Сред полето, все едно е сън,
мир и тишина обгръщат те вън.
Животът своя бяг е спрял,
светът като че ли е замрял.
Капчици сутрешна роса
нежно мокрят твоите крака.
Слънчев лъч в косите ти играе,
за целувка твоя, може би, мечтае.
Тук, съвсем сами сме, аз и ти,
и любов в сърцата ни гори. ...