Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
26.02.2008 г., 20:26 ч.

Любов в сърцата ни гори 

  Поезия » Любовна
880 0 7
Пролетно утро сияйно блести.
Ръка за ръка вървим, аз и ти.
Сред полето, все едно е сън,
мир и тишина обгръщат те вън.
Животът своя бяг е спрял,
светът като че ли е замрял.

Капчици сутрешна роса
нежно мокрят твоите крака.
Слънчев лъч в косите ти играе,
за целувка твоя, може би, мечтае.
Тук, съвсем сами сме, аз и ти,
и любов в сърцата ни гори.

Спокойствие навсякъде цари,
с песен любовна птица ни дари.
Уморено, старото дърво поглежда,
да ни погали клони леко свежда.
За почивка кратка ни подканя,
на силната ни обич се осланя.

Сред този малък земен рай
си пожелах мигът да няма край.
Но безсилни сме, уви,
ходa на времето никой не ще промени.
И заедно ще бъдем, аз и ти,
докато любов в сърцата ни гори.

Под дълбокия син небосвод
на любовта ни единствен свидетел е Бог.
Живот от природата с пълни шепи ще вкусим
и грижи, проблеми в миг ще изгубим.
Денят си ти с така топли лъчи,
лунна съм нощ с блестящи звезди.

Зад хълма вече слънцето залязва,
последна усмивка мило ни показва.
Пътя няма да изгубим в мрака,
нали до мен си, държиш ме за ръката.
Напред ще ни води светлината
на любовта, която ни гори в сърцата.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??