10 may 2015, 22:13  

Любов възродена

1K 0 9

 

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх, прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за съвестта.
Сбъднат сън. Любов до края.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-много си харесах третото четиристишие! Леко и приятно за четене!
  • Ани, орЕсията е техническа грешка.
    Ей сега редактирам думата!
    На всички вас благодаря за топлите думи!
  • Низ от противоположности! Просто-живот!
  • Готино "Оресия" нарочно ли е?
  • Привет, Таня!
    Преди време, в коментар към мой първи и единствен опит за безглаголно писане, бе споменала, че ти също имаш такива стихове и все някога ще дойде момент, в който да публикуваш някои от тях. Може и да си го правила вече, но това е първото което срещам. Дали ми харесва? - Не, стихотворението заслужава повече суперлативи от едно "харесвам". Много повече!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...