10 мая 2015 г., 22:13  

Любов възродена

1K 0 9

 

Черна дупка. Нощ. Тъга.
Облаци във тъмна стая. 
Сенки тъжни над света.
Пипала. Главозамая.

Отчаяние без страст.
Мисли набраздени с болка.
Злонамерие и власт.
Орисия-страх, прокоба.

Утро. Пролет. Светлина.
Слънчев лъч. Усмивки топли.
Дар. Приятелска ръка.
Вяра. Сбъднатост без вопли.

Раждане. Урок. Мечта.
Знания за Бог. Омая.
Розов цвят за съвестта.
Сбъднат сън. Любов до края.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-много си харесах третото четиристишие! Леко и приятно за четене!
  • Ани, орЕсията е техническа грешка.
    Ей сега редактирам думата!
    На всички вас благодаря за топлите думи!
  • Низ от противоположности! Просто-живот!
  • Готино "Оресия" нарочно ли е?
  • Привет, Таня!
    Преди време, в коментар към мой първи и единствен опит за безглаголно писане, бе споменала, че ти също имаш такива стихове и все някога ще дойде момент, в който да публикуваш някои от тях. Може и да си го правила вече, но това е първото което срещам. Дали ми харесва? - Не, стихотворението заслужава повече суперлативи от едно "харесвам". Много повече!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...