20 feb 2024, 21:28

Любов, за която ми се мълчи... 

  Poesía » De amor
388 3 2
Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам,
как живял съм без теб в този свят,
и защо толкоз дълго се скитах
сред безкрайност от самота...
Ти не тръгвай по други пътеки.
Аз отдавна пребродих ги всичките.
Гол вървях, без щѝта и доспехите,
по душа от душа необичана... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??