diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Feb 20, 2024, 9:28 PM

Любов, за която ми се мълчи...

  Poetry » Love
542 3 2

Макар, че изгубвал съм вяра

и съм лазил след празни надежди,

аз все още наум си повтарям,

че любовта ни бе неизбежна...

И от време на време се питам,

как живял съм без теб в този свят,

и защо толкоз дълго се скитах

сред безкрайност от самота...

Ти не тръгвай по други пътеки.

Аз отдавна пребродих ги всичките. 

Гол вървях, без щѝта и доспехите, 

по душа от душа необичана... 

Остани там, където те имам, 

в най-дълбокото кътче за обич. 

Ти си глътка забравено вино, 

и отпил те веднъж, искам повече... 

Не заспивай до чуждо дихание, 

нежни думи на друг не изричай! 

Не бъди моят гняв и страдание, 

да не мога тъжно да те обичам... 

А бъди плод на силната вяра, 

дето върна се в мойте очи, 

онемял безнадеждно, че нямах 

любов, за която ми се мълчи... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

19.02.2024

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Kalia1117 (Лили Вълчева)
    Стихове, отразяващи същината на любовта…

    “А бъди плод на силната вяра,
    дето върна се в мойте очи,
    онемял безнадеждно, че нямах
    любов, за която ми се мълчи... “
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Красиво! Мълчи си и се радвай на любовта, която имаш

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0