Любов, за която ми се мълчи...
Макар, че изгубвал съм вяра
и съм лазил след празни надежди,
аз все още наум си повтарям,
че любовта ни бе неизбежна...
И от време на време се питам,
как живял съм без теб в този свят,
и защо толкоз дълго се скитах
сред безкрайност от самота...
Ти не тръгвай по други пътеки.
Аз отдавна пребродих ги всичките.
Гол вървях, без щѝта и доспехите,
по душа от душа необичана...
Остани там, където те имам,
в най-дълбокото кътче за обич.
Ти си глътка забравено вино,
и отпил те веднъж, искам повече...
Не заспивай до чуждо дихание,
нежни думи на друг не изричай!
Не бъди моят гняв и страдание,
да не мога тъжно да те обичам...
А бъди плод на силната вяра,
дето върна се в мойте очи,
онемял безнадеждно, че нямах
любов, за която ми се мълчи...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.02.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
