Любов, за която ми се мълчи...

20 февр. 2024 г., 21:28

Поэзия » Любовная

204 3 2

Макар, че изгубвал съм вяра

и съм лазил след празни надежди,

аз все още наум си повтарям,

че любовта ни бе неизбежна...

И от време на време се питам,

как живял съм без теб в този свят,

и защо толкоз дълго се скитах

сред безкрайност от самота...

Ти не тръгвай по други пътеки.

Аз отдавна пребродих ги всичките.

Гол вървях, без щѝта и доспехите,

по душа от душа необичана...

Остани там, където те имам,

в най-дълбокото кътче за обич.

Ти си глътка забравено вино,

и отпил те веднъж, искам повече...

Не заспивай до чуждо дихание,

нежни думи на друг не изричай!

Не бъди моят гняв и страдание,

да не мога тъжно да те обичам...

А бъди плод на силната вяра,

дето върна се в мойте очи,

онемял безнадеждно, че нямах

любов, за която ми се мълчи...

©тихопат.

Данаил Антонов

19.02.2024

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2024-02-20T22:08:50+02:00

Стихове, отразяващи същината на любовта…

“А бъди плод на силната вяра,
дето върна се в мойте очи,
онемял безнадеждно, че нямах
любов, за която ми се мълчи... “
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-02-20T21:36:37+02:00

Красиво! Мълчи си и се радвай на любовта, която имаш