Любовен дисонанс
Ние с тебе бяхме
две опънати до скъсване струни
и звучахме в красив дисонанс.
Всяка със свой предел
на натягане, на отпускане.
Всяка с тембър свой,
всяка различна,
но в един изненадващ баланс.
Е, дойде време, казахме:
- Стига, стига с тоз дисонанс!
По-добре благозвучие
и поехме в различни посоки
да потърсиме новия шанс.
Мина време,
не е същото,
ти не знам -
аз не звуча.
Чакам твойто завръщане,
по-добре е така в тишина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados
