Ние с тебе бяхме
две опънати до скъсване струни
и звучахме в красив дисонанс.
Всяка със свой предел
на натягане, на отпускане.
Всяка с тембър свой,
всяка различна,
но в един изненадващ баланс.
Е, дойде време, казахме:
- Стига, стига с тоз дисонанс!
По-добре благозвучие
и поехме в различни посоки
да потърсиме новия шанс.
Мина време,
не е същото,
ти не знам -
аз не звуча.
Чакам твойто завръщане,
по-добре е така в тишина.
© Иван Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
