Любовен дисонанс
Ние с тебе бяхме
две опънати до скъсване струни
и звучахме в красив дисонанс.
Всяка със свой предел
на натягане, на отпускане.
Всяка с тембър свой,
всяка различна,
но в един изненадващ баланс.
Е, дойде време, казахме:
- Стига, стига с тоз дисонанс!
По-добре благозвучие
и поехме в различни посоки
да потърсиме новия шанс.
Мина време,
не е същото,
ти не знам -
аз не звуча.
Чакам твойто завръщане,
по-добре е така в тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
