Емил (Емил Манов) Емил (Емил Манов)
42
16 mar 2007, 12:45

ЛЮБОВЕН СОНЕТ

  Poesía
1.2K 0 5

ЛЮБОВЕН СОНЕТ

 

Във малката, самотна, тиха стая

приседнал там, на старото кресло,

за моята любима аз мечтая,

да ме докосне с ангелско крило...

 

Презрял богатство, слава, власт, пари,

за нейната усмивка аз копнея

и друго не желая аз дори,

единствено и само нея, нея...

 

А от стената нейният портрет

ме гледа и любов ми обещава,

и чудна музика се лее, и сонет

в душата ми се ражда и изгрява...

 

О, как дълбоко, страстно те обичам,

пред теб, любима, нежно коленича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0