Mar 16, 2007, 12:45 PM

ЛЮБОВЕН СОНЕТ 

  Poetry
1038 0 5

ЛЮБОВЕН СОНЕТ

 

Във малката, самотна, тиха стая

приседнал там, на старото кресло,

за моята любима аз мечтая,

да ме докосне с ангелско крило...

 

Презрял богатство, слава, власт, пари,

за нейната усмивка аз копнея

и друго не желая аз дори,

единствено и само нея, нея...

 

А от стената нейният портрет

ме гледа и любов ми обещава,

и чудна музика се лее, и сонет

в душата ми се ражда и изгрява...

 

О, как дълбоко, страстно те обичам,

пред теб, любима, нежно коленича...

© Емил Манов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??