ЛЮБОВЕН СОНЕТ
ЛЮБОВЕН СОНЕТ
Във малката, самотна, тиха стая
приседнал там, на старото кресло,
за моята любима аз мечтая,
да ме докосне с ангелско крило...
Презрял богатство, слава, власт, пари,
за нейната усмивка аз копнея
и друго не желая аз дори,
единствено и само нея, нея...
А от стената нейният портрет
ме гледа и любов ми обещава,
и чудна музика се лее, и сонет
в душата ми се ражда и изгрява...
О, как дълбоко, страстно те обичам,
пред теб, любима, нежно коленича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Манов Всички права запазени
