12 jun 2008, 21:56

Любовна клада 

  Poesía » De amor
972 0 20
 

Догаря нашата любовна клада,

посипана от утринна роса,

а вятър шепне тъжната балада -

написана от времето - съдба.

 

Притихнали поглеждаме зората,

с надежда, че с късмет ще ни дари,

отправяме се бавно към вратата,

за да посрещнем бъдещите дни.

 

Докосват се ръцете ни неволно,

по навик се усмихваме едва,

а на душата някак си е болно

за старата отъпкана трева.

 

Годините стремглаво ще се нижат,

животът - колело ще се върти,

а спомените тайно ще прииждат,

за да припомнят свидните мечти.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??