Любовна клада
Догаря нашата любовна клада,
посипана от утринна роса,
а вятър шепне тъжната балада -
написана от времето - съдба.
Притихнали поглеждаме зората,
с надежда, че с късмет ще ни дари,
отправяме се бавно към вратата,
за да посрещнем бъдещите дни.
Докосват се ръцете ни неволно,
по навик се усмихваме едва,
а на душата някак си е болно
за старата отъпкана трева.
Годините стремглаво ще се нижат,
животът - колело ще се върти,
а спомените тайно ще прииждат,
за да припомнят свидните мечти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
