Jun 12, 2008, 9:56 PM

Любовна клада 

  Poetry » Love
966 0 20
 

Догаря нашата любовна клада,

посипана от утринна роса,

а вятър шепне тъжната балада -

написана от времето - съдба.

 

Притихнали поглеждаме зората,

с надежда, че с късмет ще ни дари,

отправяме се бавно към вратата,

за да посрещнем бъдещите дни.

 

Докосват се ръцете ни неволно,

по навик се усмихваме едва,

а на душата някак си е болно

за старата отъпкана трева.

 

Годините стремглаво ще се нижат,

животът - колело ще се върти,

а спомените тайно ще прииждат,

за да припомнят свидните мечти.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??