22 mar 2017, 6:55  

Любовна кореспонденция

880 7 15

Написах ти писмо – отчаян  вик

на неполучилата отклик  обич...

Оставаше един последен клик,

та окончателно да я загроби...

 

С надежда пратих ти емотикон –

два дребосъка дето се целуват...

Зачаках отговора мълчешком –

по теб да вехна още ли си струва?...

 

И светна: „Непрочетено писмо”!...

Сърцето бурно взе, че се разхлопа!

Помолих се горещо с „А, дано!...”

В добавка си целунах и лаптопа.

 

И както се полага, сторих кръст.

В полунесвяст, писмото ти отворих:

Ухилен, ми показа среден пръст,

емотикон, не по-голям от орех!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Светла, Алекс, Маргарита и специално на теб, Ирина - за коментара в рими!...Хубав ден ви желая!...
  • И пак съм на опашката.Но нека
    и свойто мнение да посоча,
    при все,че между тези сто човека
    не ще е лесно да надскоча....
    Чудесно!Тъжно....и хумористично!!!
    Да знаех де са тези емотикони
    бих пратила ти,но изрично-
    не един,не дребен,а сто огромни!!!
    И в поза не със среден пръст,
    /а вярвам,че си и емоционален.../
    Щом сложил си и даже кръст
    те прави .....още по-специален!!
    Извинявам се,Роберт,но ми се прищя в рими да те коментирам,зер нали сме малко поети-едни по-добри,едни не толкова...
  • Хахаха.... Гадна работа!
  • Хахаха, с такъв джентълмен като теб така да се отнася! Ама че невъзпитана жена ))
    Липсваше ми... Р... Мн се радвам на усмихнатите ти стихчета!
  • ...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...