Mar 22, 2017, 6:55 AM  

Любовна кореспонденция

877 7 15

Написах ти писмо – отчаян  вик

на неполучилата отклик  обич...

Оставаше един последен клик,

та окончателно да я загроби...

 

С надежда пратих ти емотикон –

два дребосъка дето се целуват...

Зачаках отговора мълчешком –

по теб да вехна още ли си струва?...

 

И светна: „Непрочетено писмо”!...

Сърцето бурно взе, че се разхлопа!

Помолих се горещо с „А, дано!...”

В добавка си целунах и лаптопа.

 

И както се полага, сторих кръст.

В полунесвяст, писмото ти отворих:

Ухилен, ми показа среден пръст,

емотикон, не по-голям от орех!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Светла, Алекс, Маргарита и специално на теб, Ирина - за коментара в рими!...Хубав ден ви желая!...
  • И пак съм на опашката.Но нека
    и свойто мнение да посоча,
    при все,че между тези сто човека
    не ще е лесно да надскоча....
    Чудесно!Тъжно....и хумористично!!!
    Да знаех де са тези емотикони
    бих пратила ти,но изрично-
    не един,не дребен,а сто огромни!!!
    И в поза не със среден пръст,
    /а вярвам,че си и емоционален.../
    Щом сложил си и даже кръст
    те прави .....още по-специален!!
    Извинявам се,Роберт,но ми се прищя в рими да те коментирам,зер нали сме малко поети-едни по-добри,едни не толкова...
  • Хахаха.... Гадна работа!
  • Хахаха, с такъв джентълмен като теб така да се отнася! Ама че невъзпитана жена ))
    Липсваше ми... Р... Мн се радвам на усмихнатите ти стихчета!
  • ...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...