Любовна кореспонденция
Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон –
два дребосъка дето се целуват...
Зачаках отговора мълчешком –
по теб да вехна още ли си струва?...
И светна: „Непрочетено писмо”!...
Сърцето бурно взе, че се разхлопа!
Помолих се горещо с „А, дано!...”
В добавка си целунах и лаптопа.
И както се полага, сторих кръст.
В полунесвяст, писмото ти отворих:
Ухилен, ми показа среден пръст,
емотикон, не по-голям от орех!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
))
