Ти си стихът,
който
в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова
да те рисувам
на старинна икона
тя ще прилича
когато щастлив съм
ще те римувам.
В него ще има
очи причудливи,
горещо сърце,
жадуващи устни
изтънчена хубост
дрехи красиви
идваща Пролет
пътища пусти.
Стихът ще полита
в небето безбрежно,
звезден прах
ще посипва земята
моите думи ще шепнат,
любовно и нежно,
във Вечноста ще останеш
приказна,млада.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados