Ти си стихът,
който
в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова
да те рисувам
на старинна икона
тя ще прилича
когато щастлив съм
ще те римувам.
В него ще има
очи причудливи,
горещо сърце,
жадуващи устни
изтънчена хубост
дрехи красиви
идваща Пролет
пътища пусти.
Стихът ще полита
в небето безбрежно,
звезден прах
ще посипва земята
моите думи ще шепнат,
любовно и нежно,
във Вечноста ще останеш
приказна,млада.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
