Ти си стихът,
който
в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова
да те рисувам
на старинна икона
тя ще прилича
когато щастлив съм
ще те римувам.
В него ще има
очи причудливи,
горещо сърце,
жадуващи устни
изтънчена хубост
дрехи красиви
идваща Пролет
пътища пусти.
Стихът ще полита
в небето безбрежно,
звезден прах
ще посипва земята
моите думи ще шепнат,
любовно и нежно,
във Вечноста ще останеш
приказна,млада.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
