Ти си стихът,
който
в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова
да те рисувам
на старинна икона
тя ще прилича
когато щастлив съм
ще те римувам.
В него ще има
очи причудливи,
горещо сърце,
жадуващи устни
изтънчена хубост
дрехи красиви
идваща Пролет
пътища пусти.
Стихът ще полита
в небето безбрежно,
звезден прах
ще посипва земята
моите думи ще шепнат,
любовно и нежно,
във Вечноста ще останеш
приказна,млада.
Февруари,2020г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
