18 февр. 2020 г., 12:48

Любовна поема

2.3K 6 29

Ти си стихът,

който 

в любовна поема

искам да впиша

с красиви слова

да те рисувам

на старинна икона

тя ще прилича

когато щастлив съм

ще те римувам.

В него ще има

очи причудливи,

горещо сърце,

жадуващи устни

изтънчена хубост

дрехи красиви

идваща Пролет

пътища пусти.

Стихът ще полита

в небето безбрежно,

звезден прах

ще посипва земята

моите думи ще шепнат,

любовно и нежно,

във Вечноста ще останеш

приказна,млада. 

 

Февруари,2020г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....