18.02.2020 г., 12:48

Любовна поема

2.3K 6 29

Ти си стихът,

който 

в любовна поема

искам да впиша

с красиви слова

да те рисувам

на старинна икона

тя ще прилича

когато щастлив съм

ще те римувам.

В него ще има

очи причудливи,

горещо сърце,

жадуващи устни

изтънчена хубост

дрехи красиви

идваща Пролет

пътища пусти.

Стихът ще полита

в небето безбрежно,

звезден прах

ще посипва земята

моите думи ще шепнат,

любовно и нежно,

във Вечноста ще останеш

приказна,млада. 

 

Февруари,2020г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...