...Любовна прегръдка...
Прегърни ме с дъха на тази въздишка,
да задържим розата между устните ни
и да почувстваме влажността на венчилистчета и
в целувката ни, създаваща безкрайността
да помилваме изпълващата се луна
в тялото ни, изгряващото слънце в душата ни
открито синьо осветление, потопено в огъня
на нашата съкровена и топла нощ, там в небето...
Искам да усетиш пак аромата на кожата ми,
която изгаряш в пепел от сълзи...
да обиколиш всеки кът в сърцето ми,
там където са скрити всичките ми вкусове,
сбъднати мечти и нови копнежи,
кошмарите изпъди ги надалече...
само сънищата да са реалност,
там където се преплитат пътищата на две тела,
и сливат се в една...две загубени в морето
на чувствата души..., винаги откриващи се...
Да извикаме Дъждът отново да завали...
така както заваля в нашата първа целувка...
всеки ден и всяка нощ, рисуваща дъгата..
Арабски танци от седемте покривала ...
всяка вечер и сутрин, дъха на любовта
зима и пролет, лято и есен..., жадуван е,
пълната луна е в мечтите , розовото цвете в гръдта...,
а слънцето на живота е във всяка точица...
творящи едно несломимо и по - вечно
от вечността „ Обичам те!”...на небето и земята...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados