13.07.2016 г., 0:13  

...Любовна прегръдка...

1.2K 1 6

 

...Любовна прегръдка...

 

Прегърни ме с дъха на тази въздишка,

да задържим розата между устните ни

и да почувстваме влажността на венчилистчета и

в целувката ни, създаваща безкрайността

да помилваме изпълващата се луна

в тялото ни, изгряващото слънце в душата ни

открито синьо осветление, потопено в огъня

на нашата съкровена и топла нощ, там в небето...

 

Искам да усетиш пак аромата на кожата ми,

която изгаряш в пепел от сълзи...

да обиколиш всеки кът в сърцето ми,

там където са скрити всичките ми вкусове,

сбъднати мечти и нови копнежи,

кошмарите изпъди ги надалече...

само сънищата да са реалност,

там където се преплитат пътищата на две тела,

и сливат се в една...две загубени в морето

на чувствата души..., винаги откриващи се...

 

Да извикаме Дъждът отново да завали...

така както заваля в нашата първа целувка...

всеки ден и всяка нощ, рисуваща дъгата..

 

Арабски танци от седемте покривала ...

всяка вечер и сутрин, дъха на любовта

зима и пролет, лято и есен..., жадуван е,

пълната луна е в мечтите , розовото цвете в гръдта...,

а слънцето на живота е във всяка точица...

творящи едно несломимо и по  - вечно

от вечността „ Обичам те!”...на небето и земята...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...