18 ene 2004, 19:51

Любовна притча

  Poesía
3.7K 0 6

 

Любовна притча

 

Откраднах любовта от боговете,

а боговете, както са добри

изпратиха след мен всички псета и

всички дяволи дори.

- Обратно я върни!- о, как ревяха,

о, как проклинаха ме за това.

Била родена за небесна стряха,

а не да стъпва боса по тревата.

Била единствена и за избрани,

била за божествата любовта,

но аз не чувах страшните закани,

а чувах  й над света.

Откраднах я от техните забрани

да слезе на земята вече тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!
  • Не знам чие е. Но Поздравявам Автора, който и да е той.Справил се е наистина добре!
  • Това стихотворение, миличка не е твое и ти много добре го знаеш! Защо лъжеш не ми е ясно? Извини се на хората, които ти повярваха и те "оцениха"! Това стихотворение е на един наш много голям поет!!! Възмутена съм!
  • Много добро стихотворение, особено за едно 15-годишно момиче. Продължавай все така
  • Да, наистина качествено стихотворение.
    Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...