4 abr 2006, 22:39

Любовна пролет

  Poesía
1K 0 0

Пролет нахлу в душата ми.

Слънце огря живота ми.

Усмивка грейва на лицето ми.

Пламък стопля сърцето ми.

 

Толкова те чаках, моя любов!

Толкова те търсих в живота суров!

След поредната буря, сърцето кърви,

но любовният лъч го съживи!

 

 

Твоите думи са свежа роса,

за ранената моя душа!

Гласът ти отеква в моето сърце,

сякаш лъв любимата си зове.

 

Не желая тази пролет да има край,

нека бури опустошават сърцето ми,

нека  вятър ломи душата ми,

нека град убива чувствата ми.

 

Аз пак ще устоя

и ще се боря за любовта,

защото тя е по-силна от

от всичко на света.

 

Моята непримирима душа

не ще  изгуби пътеката,

по която ще вървим ръка за ръка-

щом  съдбата ни събра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Кирова - Йонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...