Пролет нахлу в душата ми.

Слънце огря живота ми.

Усмивка грейва на лицето ми.

Пламък стопля сърцето ми.

Толкова те чаках, моя любов!

Толкова те търсих в живота суров!

След поредната буря, сърцето кърви,

но любовният лъч го съживи!

Твоите думи са свежа роса,

за ранената моя душа!

Гласът ти отеква в моето сърце,

сякаш лъв любимата си зове.

Не желая тази пролет да има край,

нека бури опустошават сърцето ми,

нека  вятър ломи душата ми,

нека град убива чувствата ми.

Аз пак ще устоя

и ще се боря за любовта,

защото тя е по-силна от

от всичко на света.

Моята непримирима душа

не ще  изгуби пътеката,

по която ще вървим ръка за ръка-

щом  съдбата ни събра.