4.04.2006 г., 22:39

Любовна пролет

1K 0 0

Пролет нахлу в душата ми.

Слънце огря живота ми.

Усмивка грейва на лицето ми.

Пламък стопля сърцето ми.

 

Толкова те чаках, моя любов!

Толкова те търсих в живота суров!

След поредната буря, сърцето кърви,

но любовният лъч го съживи!

 

 

Твоите думи са свежа роса,

за ранената моя душа!

Гласът ти отеква в моето сърце,

сякаш лъв любимата си зове.

 

Не желая тази пролет да има край,

нека бури опустошават сърцето ми,

нека  вятър ломи душата ми,

нека град убива чувствата ми.

 

Аз пак ще устоя

и ще се боря за любовта,

защото тя е по-силна от

от всичко на света.

 

Моята непримирима душа

не ще  изгуби пътеката,

по която ще вървим ръка за ръка-

щом  съдбата ни събра.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Кирова - Йонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...