21 mar 2008, 15:37

Любовни клади

1.1K 0 4
Какво съм аз?
Разпалена камина,
с огньове буйни,
въглени горещи.
Ти в мене хвърляш още клони,
бушуват пак горещите ми пещи.
Ще спреш ли някога, любими,
моите огньове да кладеш?
Ще свършат ли любовните ти клони
и съчките, с които ме кладеш?
Кажи ми, толкова дърва
къде събра ги?
- в голямото ти мъничко сърце.
Изгориха ме любовните ти клади,
разпалил си със двете си ръце.
И питам се дали ще мога
някога докрай да изгоря,
дали ще мога да изтлея,
в любовна пепел да умра?
Дали ще мога като феникс
пак във пепелта да се родя?
Ще мога ли - това не вярвам.
Огнярят пак пожари в мен кладе,
бушуват пак любовните ми клади,
разпалени от влюбени, обичащи ръце,
от твоето изгарящо сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....