Любовни клади
Какво съм аз?
Разпалена камина,
с огньове буйни,
въглени горещи.
Ти в мене хвърляш още клони,
бушуват пак горещите ми пещи.
Ще спреш ли някога, любими,
моите огньове да кладеш?
Ще свършат ли любовните ти клони
и съчките, с които ме кладеш?
Кажи ми, толкова дърва
къде събра ги?
- в голямото ти мъничко сърце.
Изгориха ме любовните ти клади,
разпалил си със двете си ръце.
И питам се дали ще мога
някога докрай да изгоря,
дали ще мога да изтлея,
в любовна пепел да умра?
Дали ще мога като феникс
пак във пепелта да се родя?
Ще мога ли - това не вярвам.
Огнярят пак пожари в мен кладе,
бушуват пак любовните ми клади,
разпалени от влюбени, обичащи ръце,
от твоето изгарящо сърце.
Разпалена камина,
с огньове буйни,
въглени горещи.
Ти в мене хвърляш още клони,
бушуват пак горещите ми пещи.
Ще спреш ли някога, любими,
моите огньове да кладеш?
Ще свършат ли любовните ти клони
и съчките, с които ме кладеш?
Кажи ми, толкова дърва
къде събра ги?
- в голямото ти мъничко сърце.
Изгориха ме любовните ти клади,
разпалил си със двете си ръце.
И питам се дали ще мога
някога докрай да изгоря,
дали ще мога да изтлея,
в любовна пепел да умра?
Дали ще мога като феникс
пак във пепелта да се родя?
Ще мога ли - това не вярвам.
Огнярят пак пожари в мен кладе,
бушуват пак любовните ми клади,
разпалени от влюбени, обичащи ръце,
от твоето изгарящо сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
