21 мар. 2008 г., 15:37

Любовни клади

1.1K 0 4
Какво съм аз?
Разпалена камина,
с огньове буйни,
въглени горещи.
Ти в мене хвърляш още клони,
бушуват пак горещите ми пещи.
Ще спреш ли някога, любими,
моите огньове да кладеш?
Ще свършат ли любовните ти клони
и съчките, с които ме кладеш?
Кажи ми, толкова дърва
къде събра ги?
- в голямото ти мъничко сърце.
Изгориха ме любовните ти клади,
разпалил си със двете си ръце.
И питам се дали ще мога
някога докрай да изгоря,
дали ще мога да изтлея,
в любовна пепел да умра?
Дали ще мога като феникс
пак във пепелта да се родя?
Ще мога ли - това не вярвам.
Огнярят пак пожари в мен кладе,
бушуват пак любовните ми клади,
разпалени от влюбени, обичащи ръце,
от твоето изгарящо сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...