8 dic 2011, 15:12

Любовни светулки 

  Poesía » De amor
759 1 13

 

 

       ЛЮБОВНИ СВЕТУЛКИ

 

 

                "Аз съм любовната светулка на мечтата" -

                 прошепна в съня ми непознат женски глас.

 

Триста любовни светулки да светнат

и да прогледне тази мечта,

сбъркала свойта посока и пътя!

Бързо, светулчице! Тя отлетя!

 

Жулна коляно в коприва жестока,

шибна я вятърът с клон без цъфтеж.

Нещо просветна, но в друга посока.

Втурна се тя. Как мечтата да спреш?

 

Спъна се в камък, по-остър от злоба,

търсеше пътя, но се строполи.

Само небето изглеждаше обло.

Стана отново. Макар че боли.

 

Викаше с поглед любовни светулки,

(майка ù беше се срещала с тях).

Пиели Тъмното на пресекулки,

нижели светли гердани от смях...

 

Тъмното скочи, свило пестници,

сграбчи я и я остави без плам.

Две-три изстиващи вече сълзици

като светулки блеснаха там.

 

 

2007 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??