Любовни светулки
ЛЮБОВНИ СВЕТУЛКИ
"Аз съм любовната светулка на мечтата" -
прошепна в съня ми непознат женски глас.
Триста любовни светулки да светнат
и да прогледне тази мечта,
сбъркала свойта посока и пътя!
Бързо, светулчице! Тя отлетя!
Жулна коляно в коприва жестока,
шибна я вятърът с клон без цъфтеж.
Нещо просветна, но в друга посока.
Втурна се тя. Как мечтата да спреш?
Спъна се в камък, по-остър от злоба,
търсеше пътя, но се строполи.
Само небето изглеждаше обло.
Стана отново. Макар че боли.
Викаше с поглед любовни светулки,
(майка ù беше се срещала с тях).
Пиели Тъмното на пресекулки,
нижели светли гердани от смях...
Тъмното скочи, свило пестници,
сграбчи я и я остави без плам.
Две-три изстиващи вече сълзици
като светулки блеснаха там.
2007 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Аз може би за вълци нещо трябва да напиша,че само на вълци съм пастирствал...Наистина чудесно стихотворение!"Пиели Тъмното на пресекулки,нижели светли гердани от смях..."-великолепие!
