19 dic 2008, 20:02

Любовният абсурд и абсурдната любов. 

  Poesía » De amor
1141 0 1

Търси очите ми, любовно-сияйни,
и от мекия блясък развълнуван, влуден,
жертвай за мен всички трескави тайни
и потъни очарован във светлия плен!


Мечтай за гласа ми, любовно-напевен,
и омагьосан във преломно откровение,
прошепни, че музика съм и че си обсебен
от звука на сладкото опиянение!


Плачи за устните ми, любовно-пламтящи,
задъхан във унес, всеки миг на раздяла
тъгувай, а клепачите росни, трептящи,
нека дирят усмивката ми разцъфтяла!


Жадувай ме - любовно-лазурна и леко смутена!
Сърцето, прозрачно като речния ромон,
нека търси утеха в косите ми разпилени,
впило се горестно в яркия спомен...

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??