Любовният абсурд и абсурдната любов.
Търси очите ми, любовно-сияйни,
и от мекия блясък развълнуван, влуден,
жертвай за мен всички трескави тайни
и потъни очарован във светлия плен!
Мечтай за гласа ми, любовно-напевен,
и омагьосан във преломно откровение,
прошепни, че музика съм и че си обсебен
от звука на сладкото опиянение!
Плачи за устните ми, любовно-пламтящи,
задъхан във унес, всеки миг на раздяла
тъгувай, а клепачите росни, трептящи,
нека дирят усмивката ми разцъфтяла!
Жадувай ме - любовно-лазурна и леко смутена!
Сърцето, прозрачно като речния ромон,
нека търси утеха в косите ми разпилени,
впило се горестно в яркия спомен...
© Кристина All rights reserved.
