11 oct 2011, 16:10

Любовно болеро

687 0 0

Една история между мъж и жена.

Една мечта, зародена в детската душа.

Една душа, тъй чиста и невинна като утринна роса.

Една душа, запазена в сърцето на една силна жена.

 

Един мъж – загадъчен и страстен, нахлуващ в нощта,

в мислите и сънищата на тази силна жена!

Един копнеж, устоял във времето на самота,

търси своята сродна душа!

 

И в  една магична пълнолунна нощ две души се събират.

В танца страстен се те преплитат, забравили за останалия свят

и душите в нежна обич се вричат

да бъдат заедно докрай света.

 

На забавен каданс те танцуват своето болеро,

обгърнати от любовната магия.

Вятърът донася шепота на нежните слова,

все още недоизказани.

А романсът между мъжа и жената е нестихващ

и горящ през летящото време!

 

Танцът на две преплитащи се тела,

тъй парещи и огнени показват наяве стаени страсти.

За тях танцът е всичко!

 

Той е като въздуха, който дишат.

Без него те не могат да живеят, както и един без друг.

В очите ù той пламък вижда на магичния ù свят,

в който тя неуморно скита, търсеща неговия бряг.

 

Доверие в нея той събужда за любов,

издържаща на всички изпречили ù се препятствия.

 

А в далечината кораб тихо плава,

устремен към сигурния бряг на живота бъден.

От чиста любов и страст изтъкан.

 

А любовта за тях е като пътеводна звезда,

светеща единствено за тях и водеща ги към мечтания им свят.

Двойка неразделна са те, като две сърца, вплетени в едно,

омагьосани от танца на любовта, събрани в нощта.

 

Заедно те едно цяло съставляват

и своите цели постигат,

и завинаги любовта си те ще пазят

ценна и свята в чистите си сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Босилка Алексова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...