Oct 11, 2011, 4:10 PM

Любовно болеро

  Poetry » Love
685 0 0

Една история между мъж и жена.

Една мечта, зародена в детската душа.

Една душа, тъй чиста и невинна като утринна роса.

Една душа, запазена в сърцето на една силна жена.

 

Един мъж – загадъчен и страстен, нахлуващ в нощта,

в мислите и сънищата на тази силна жена!

Един копнеж, устоял във времето на самота,

търси своята сродна душа!

 

И в  една магична пълнолунна нощ две души се събират.

В танца страстен се те преплитат, забравили за останалия свят

и душите в нежна обич се вричат

да бъдат заедно докрай света.

 

На забавен каданс те танцуват своето болеро,

обгърнати от любовната магия.

Вятърът донася шепота на нежните слова,

все още недоизказани.

А романсът между мъжа и жената е нестихващ

и горящ през летящото време!

 

Танцът на две преплитащи се тела,

тъй парещи и огнени показват наяве стаени страсти.

За тях танцът е всичко!

 

Той е като въздуха, който дишат.

Без него те не могат да живеят, както и един без друг.

В очите ù той пламък вижда на магичния ù свят,

в който тя неуморно скита, търсеща неговия бряг.

 

Доверие в нея той събужда за любов,

издържаща на всички изпречили ù се препятствия.

 

А в далечината кораб тихо плава,

устремен към сигурния бряг на живота бъден.

От чиста любов и страст изтъкан.

 

А любовта за тях е като пътеводна звезда,

светеща единствено за тях и водеща ги към мечтания им свят.

Двойка неразделна са те, като две сърца, вплетени в едно,

омагьосани от танца на любовта, събрани в нощта.

 

Заедно те едно цяло съставляват

и своите цели постигат,

и завинаги любовта си те ще пазят

ценна и свята в чистите си сърца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Босилка Алексова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...